Протогерманската писменост е една от най-старите познати на човечеството. Първите сведения за нея датират от 160 години преди Христа. Първата руническа азбука, наречена Elder Futhark, се използвала между II и VII век и е била широко разпространена сред германските народи, особено в Скандинавия. Според митологията произходът на руните се свързва със скандинавската митология и Бог Один, който, според легендата, получил руни след като слязъл от дървото на живота Игдрасил. Руните се смятат за носители на мъдрост и тайни знания, като самата дума "руна" може да се преведе като "шепот" или "мистериозен шепот".

В таблицата по-долу можете да се запознаете със състава на Elder Futhark и значението на отделните руни. Руните са не само азбука, но и комплексни символи, използвани за гадаене, пречистване и лечение. Всяка руна има своето уникално значение, като възприема звуци и букви от латинската азбука. Въпреки че руните биват изместени от латинската азбука с настъпването на християнството в Европа, те остават в употреба и до днес за различни декоративни и мистични цели, като изработка на амулети, медальони и украшения.